GO UP
  /  УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Управлението на риска е постоянен и динамичен процес, който включва всички дейности на Дружеството и допринася за нейното безопасно и ефективно функциониране.

Управлението на риска се осъществява от Риск мениджъра и има за основна цел да наблюдава и подобрява дейността на Дружеството и политиките за управление на риска, като прилага системен и дисциплиниран подход за идентифициране, регистриране, оценяване и управление на рисковете.

Риск мениджърът докладва на Одитния комитет. Той може да бъде щатен служител с релевантен професионален опит или трети страни да поемат тази длъжност.

Рисковете, с които се сблъсква Дружеството и дейността й, могат да бъдат резултат от вътрешни и външни фактори.

Терминът „Риск“ означава непредвидено събитие, което може да доведе до щети за Дружеството, включително пропуснати възможности, в резултат на бездействие. Концепцията за риск включва рискове както в Дружеството, така и извън нея, а по-точно тези, които могат да бъдат правилно предвидени и решени от ръководството (вътрешни рискове), както и тези, които не са изцяло под негов контрол (външни рискове).

Бизнес рисковете се класифицират в зависимост от това колко важно може да бъде тяхното въздействие върху Дружеството, в случай че настъпят, и, от друга страна, колко вероятно е да настъпят, и се показват на съответна топлинна карта.

Управлението на риска се проследява чрез разработен план за действие за управление на риска, чието изпълнение се проверява периодично, а напредъкът в изпълнението се следи на базата на документацията за извършените от компетентните страни действия.

Дружеството управлява всички видове рискове, включени в дейностите й, в съответствие с приложимата правна рамка и класифицирани в рискови категории, като например тези, анализирани в Политиката за управление на риска на Дружеството.
Дружеството може също така да определи допустимо ниво на поемане на риск, при което тя поема риска и не пристъпва към действия за неговото управление. Обикновено допустимото ниво се определя на базата на нивото, при което разходите за действията по управление превишават потенциалната полза от управлението на риска или очакваните щети.